ПЀРЧЕНЕ

ПЀРЧЕНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от перча и от перча се. Момъкът се налагаше с държането си, със скромността си. Нямаше нито следа от празно перчене и от глупаво самомнение. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 309. Народът тръгваше на битка. Довчера овчари .. — днес всички оставяха стадата, горите, нивите си и се превръщаха във воини — без излишна дързост и перчене.., без пяна по устата и дрънчене на щитовете. А. Дончев, СВС, 666. Напук на цялото си перчене, струмишкото селянче, което бе събрало дружина от стотици мъже, преди още да са му клопнали трийсетте, гледаше Кондо като нещо много голямо, пример за хайдутин. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 32.

Списък на думите по буква