ПЕРЧИМЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРЧИМЯ̀, ‑иш, несв., прех. Диал. Завивам или сплесквам края на железна пръчка, промушена някъде, за да не излиза. // Подвивам, сплесквам върха на забит гвоздей. "Давран мое конче, / .., добро че те ковем, / .. / със зубима клинци че перчимим". Нар. пес., СбНУ ХlIХ, 97. перчимя се страд.

— От тур. perçinlemek.