ПЕРЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЀРЯ1, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. Обикн. за птица — държа разтворени да стърчат настрана (крила, пера); перча. Няколко пауна.. переха пъстри опашки и се разхождаха величествено по плочите. Ив. Вазов, Съч. ХII, 137. Като я видя [гълъбицата] как се гали, как доволно пери криле, Радич кипна. Н. Ненов, ЕШО, 14.
ПЀРЯ СЕ несв., непрех. Разг. Перча се, важнича. — Е, стига де, Юрдано, остави я най-сетне .. — Че защо пък да я оставя?! Да ми се пери, да ми се надува! Д. Калфов, ПЮН, 96. Селянинът кара на своя градски аратлик дърва .., пие и яде с него, пери се с неговата дружба пред свойте съселяни и .. неусетно .. заучава гръцки думи от аратлика. Н. Хайтов, А, 35. — Какво ми се пери! — каза с кураж бай Ганю на излизание — санким честна ли е? Ал. Константинов, БГ, 9. — Ха, полека де! — глези му се Росана. Можеш ли ме носи? — Не мога ли? — пери се Добри. — Я да видим! Тарас, СГ, 60. // Проявявам агресивност спрямо някого, нахвърлям се с думи срещу някого, за да докажа силата, превъзходството, правотата си. — Той почна да се пери и да заплашва
стареца, че ще отнесе въпроса до някакъв международен съд, а старецът най-спокойно му каза: "Не позволявам да ме лае куче, което храня!" М. Марчевски, ОТ, 507.
◊ Перя се като петел на бунище. Разг. Много се надувам, важнича.