ПЕРЯНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРЯ̀НИК, мн. ‑ци, м. Диал. 1. Венец, диадема от пера, който младоженката носи на главата си; перяница. Младата невяста носе "перяник" наместо градский "венец"; перяник е дъсчичка, наредена с бели, червени перя. Е. Каранов, ПСп, 1870, кн. 11-12, 128.

2. Баница, чиято плънка е от листа на праз лук. Това [брашнените гозби] са преди всичко вити зелници — постни и блажни: с коприва, млади листа от праз (перяник). СбНУ ХLII.