ПЀСЕН

ПЀСЕН, ‑та, мн. пѐсни, ж. 1. Музикално произведение, което се изпълнява на глас от едно или повече лица или от хор и обикн. с поетичен, ритмичен текст. Когато момите изкараха песента, раздадоха се похвали от ергените. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 178. Тук [в родното село] съм чувал чудната българска песен, извезана от красотата на най-хубави думи. Елин Пелин, ПБ, 6. — Ти [Новак] шетба си шетал с Момчила, Бог да прости юнака, а пък аз на трапезата му съм бивал в Ксантия, в крепостта, и все такива юнашки песни съм му пял .. — бавно отвърна с гъгливия си глас дядо Кузман. Ст. Загорчинов, ДП, 477. Той, който падне в бой за свобода, / той не умира: него жалеят / земя и небо, звяр и природа, / и певци песни за него пеят. Хр. Ботев, Съч. 1929, 16. Есен песен не ражда. Погов. От нас песен, от Бога здраве. Благословия на певец, когато свърши песента. Запявам песен. △ Прекъсвам песента. △ Люлчина песен. Приспивна песен. Коледарски песни. Естрадна песен. Любовна песен. Патриотични песни. Стари градски песни. Родопска песен. Шопски песни. Македонска песен. Обр. Настане вечер — месец изгрее, / звезди обсипят сводът небесен; / гора зашуми, вятър повее, — / Балканът пее хайдушка песен! Хр. Ботев, Съч. 1929, 16.

2. Мелодията на такова произведение. Изсвири ни нещо. Ама не ща от новите песни, от гражданските. Стара песен ни изсвири, жална, хайдушка песен. Й. Йовков, ВАХ, 95. Мирчо .. засвири с уста весела песен. К. Петканов, СВ, 15-16. Райко вървеше през гората и си тананикаше весела песен. Ст. Загорчинов, ДП, 311.

3. Мелодични, приятни звуци, издавани от някои птици и насекоми. Руменееше небето. И в хладната утрин Бачо Киро потръпна от резкия лъх на зефира, заслушан в безгрижната и волна песен на чучулигата. Зл. Чолакова, БК, 80. Само хилядите щурци цвърчаха неуморно и еднообразно и тяхната равна песен като че ли извираше някъде от земята. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 274. Не поглеждаше встрани и чакаше да чуе песен на петел, за да се успокои окончателно. Д. Фучеджиев, Р, 150. С песен волна се издига / към небето чучулига. Елин Пелин, ПБ, 48.

4. Прен. Напевен, благозвучен звук, тон издаван от звънец, камбана, метален предмет и под. Засвириха щурци, а в тъмнината широко и сладостно се разля песента на звънците. Й. Йовков, ВАХ, 154. И на другия ден песента на наковалнята не замлъкна. Тя ехтеше из стопанския двор, носеше се бодра и неудържима! Ст. Марков, ДБ, 489. // Шум от вода, вятър, буря и др. Нищо не се чуваше, освен бясната и тъжна песен на вятъра и плачът на мъртвите листа. Елин Пелин, Съч. I, 54. Долът пак замълча, лелеян от приспивната песен на поточето. Х. Русев, ПС, 88. Обр. Зимата пее свойта зла песен, / вихрове гонят тръне в полето. Хр. Ботев, Съч. 1929, 37. Леденее зима. Пее листопад. / Песента на мрака слушам от години. В. Марковски, СМ, 103.

5. Литер. Стихотворение. Неравните ръкописи, овехтелите вестници и преводни книги, мисълта, че приживе Димчо не е видял песните си, събрани в книжка, те срещат за сетен път с любимия поет. С. Северняк, ОНК, 185-186. Моите песни, / сенки без път, / блесват нечути / в скръбната есен —

и / пак замълчат. Н. Лилиев, Ст 1919, 21. Изумително е разнообразието на мотиви в поезията на Гьоте.. Малки песни, никнали като радостен възглас или като дълбок стон .., се редуват с тържествени оди или балади. М. Арнаудов, Г, 79-80. Спокойно гледам в бъдещето ази. / Там мойте песни се ще се четат. / Те жив са отклик на духа народен, / а той не мре и дор сърца туптят / от скръб и радост в наший край свободен / и мойте песни се ще се четат. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 169.

6. Литер. Епическо произведение с героичен характер, което се е пеело. Песен на Нибелунгите. Песен на Роланда. // Отделна самостоятелна част от такова произведение. За по път към безсмъртието нему [поета Иво Доля] е доста поемата му "По моста на времето", един епос в девет песни. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 124. Разполагам само с един откъслек [от Илиада] — началото на II-ра песен и ще си послужа с него за едно сравнение между оригинала и превода. К. Величков, ПССъч. VIII, 110.

◊ Народна песен. Колективно поетическо и музикално творение на народа. Най-голям, най-разпространен и най-обичан дял от устното народно творчество са народните песни. Тях наричаме с общо име народна поезия. Христом. VI кл, 3. Войводата изпя няколко старинни народни песни. Цв. Ангелов, ЧД, 230.

? Вечната песен. Неодобр. Досадно повтаряне на едно и също нещо. — Търпение, господин полковник, щом се одобри книгата, ще ви дам субсидия.. — Вечната песен! А защо да не се одобри? Л. Стоянов, Избр. съч. III, 432. Запявам / запея друга песен. Променям поведението си, започвам да говоря и действам по начин, различен от досегашния. Той беше забравил много неща, но Методиев ще му ги припомни и тогава той ще запее друга песен. М. Марчевски, П, 150. — Да не стане само така, отче Неофанте, сатанаиловите слуги да те спасяват от татарите. Тогава май друга песен ще запееш — със също такъв висок силен глас отвърна и Ивайло. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 148. Изпях си песента; Песента ми е изпята. Разг. 1. Изживял съм вече живота си, очаква ме смъртта. — Пак е изядено всичко, имаме само половин хляб още, а след него песента ни е изпята. А. Разцветников, СН (превод), 25. 2. Нямам вече влияние, положение, власт, загубвам престижа и ролята си. — Жив е, ами! Говори се даже, че щели да го направят регент. — Да го направят.. Изпята им е тя, песента! Нищо няма да ги спаси. К. Калчев, ЖП, 495. Струваше му се, че на всички вкъщи тежи и досажда .., но се помиряваше, защото виждаше, че нищо не може да се поправи. — Изпята е моята песен! — въздишаше той, притиснат от дълбока горест. Г. Караславов, ОХ III, 4. — Тате, за какво така дълбоко си се замислил? .. — Какво има аз да мисля? Нека твоят мъж да мисли. Сега той е бащата и господарът, а пък мойта песен е вече изпята! К. Петканов, ДЧ, 53. 3. Не мога повече да бъда използван, употребяван, тъй като съм износен, негоден. Тези чехли вече си изпяха песента, ще ги изхвърля. Изпя се песенчицата на някого. Разг. Загуби, влиянието, положението, ролята си (някой, нещо). — Спри го [радиото], че ако се научи Сланчов, лошо ти се пише .. — За кой Сланчов ми говориш? За старшията ли? Къси му са ръцете на Сланчов, байно! Изпя му се песенчицата. М. Марчевски, ГБ, 198. На рентата се изпя песенчицата! Няма вече рента.. Тогаз? Какво ще прави дядо ти Иван тогаз? Трябва да ляга и да мре. Ст. Марков, ДБ, 317. Каква песен ще запее; каква ще я запее. Обикн. във 2 и 3 л. След главно изр. Как ще се държи, как ще действа (при условие, че е налице казаното в главното изречение). Глупав и самонадеян простак! — с омраза помисли Спасов.. Ела на моето място, сине майчин, че да те видя каква песен ще запееш! М. Марчевски, П, 156. Лебедова песен. Книж. Последното, предсмъртно обикн. най-хубаво произведение на поет, художник, музикант, на някакъв творец; последна творческа изява. Явно, че това произведение [Бит и душевност"] на автора [Ив. Хаджийски] е неговият angelus, неговата съкровена творба. И за съжаление неговата лебедова песен, която хората не можаха да чуят. Е. Каранфилов, Б III, 273. Преди да ни напусне, актьорът изпя своята лебедова песен. ФН, 1971, кн. 7, 10. Нашето магаре от таз<и> песен умря. Подигр. Казва се, когато някой пее фалшиво, лошо. Нося се като народна песен. Жарг. Подигр. Идвам, пристигам някъде бавно, тържествено. Гледам го как се носи като народна песен. Пея друга песен. Променил съм си мнението или поведението, говоря и действам вече по друг начин. Вчера говореше едно, а сега пееш друга песен, не мога да те разбера. Пея <си> една <и съща> песен; пея <си> същата песен; пея <си> вечната (старата, тази) песен. Разг. Досадно и отегчително повтарям нещо. "Да работиме, да работиме,.. В продължението на цели пет столетия аз съм заприличал на скот от работа, а вие сѐ още ми пеете старата песен, се още ма карате да робувам и се още ма подканяте като вол. Хр. Ботев, Съч. 1929, 170. Стара песен <на нов глас>; старата песен. Разг. Пренебр. Същото нещо без никакви изменения. Резолюцията, която се взе на митинга, държан в Белград, е стара песен на нов глас. Пряп., 1903, бр. 31, 1. — Тъй ами, кой ще сее.. — Хайде, пак старата песен! Я се оставете! — казва Стоил. Й. Йовков, Раз. I, 26.

— Други (диал.) форми: пѐсня, пѐсна, пѐсма, пѐсън, писня̀, песн.

Списък на думите по буква