ПЕСЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀСЕНЕН, ‑нна, ‑нно, мн.-нни, прил. 1. Който се отнася до песен, присъщ е на песен. Думите у него [бай Сандю] не се бутат и борят за място, не се застъпват, а кротко се нижат, една за друга скопчени и повързани като в керван .. Щом извадих молив и песенното слово секна: — Чакай.. какво записваш? Н. Хайтов, ШГ, 62-63. Наистина, колко далече отиваме ние от песенната простота на народното творчество, от завоюваното в нашата родна поезия, когато дяволски се мъчим да търсим необичайни словосъчетания! П. Матев, ПОС, 28. Обсеби ме, о песенен ритъм, / що си бил в разкаления чук / през ковашкия род на дедите ми — / на баща ми в резбарския струг! Н. Марангозов, НПС, 5.

2. Който съдържа песни. Песенният фолклор на един народ е богат източник не само на материал за претворяване, но и за лични творчески хрумвания, стига творецът дълбоко да е почувствувал родната своя музика. Ст. Грудев, ББ, 19.