ПЀСЕННИК

ПЀСЕННИК, мн.-ци, м. 1. Обикн. за композитор — създател на масови песни. В .. нова програма .. хоровата капела ще покаже своите изпълнителски постижения в хоровото творчество на нашите най-изтъкнати композитори-песенници. ВН, 1958, бр. 2023, 4.

2. Индив. Поет. Изпълнител на песни. Тоз час, когато тъпани на сватба мъртвите зоват, / Орфей — нерадостният и прокълнат песенник вълшебен, / в пустинна празнота се вслушва. В. Марковски, ПЗ, 50. Песенник порти с цафара разтваря. Кани на сватба разпръсната челяд. В. Марковски, ПЗ, 58.

Списък на думите по буква