ПЕСЕНЧИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀСЕНЧИЦА ж. Умал. от песен (в 1, 2 и 3 знач.); песничка. Простата песенчица .. ме затрогна. Кл. Цачев, СШ, 191. Най-весел се показа Клинката, той засвири с уста весела песенчица. К. Петканов, ЗлЗ, 53. Самотата му тежеше и той постоянно си мърмореше нещо, тананикаше си някоя песенчица или отиваше на приказки при доктора. Ив. Венков, ХКН, 80. Пълни кошнички набрали/ и на всичките раздали: /../ На щурчето — със паничка,/../ че им свири песенчица,/ на хорце и ръченица! В Паспалеева, МСС, 5.