ПЀСЕЦ

ПЀСЕЦ1, мн. няма, м. Диал. Детска болест, при която детето слабее и по лицето и гърба му израства сив мъх като кучешка козина; песица, песница2, песичка болест, песчава болест. Болните от песец деца провират през кучешки прелез на плет. Н. Геров, РБЯ IV, 25.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

ПЀСЕЦ

ПЀСЕЦ2, мн. ‑сци, след числ. ‑ѐца, м. Полярна (северна) лисица. Освен елените и белите мечки нерядко се мяркаха песецът и гризачите леминги, а от юг прелитаха чайките. Ст. Волев, МС, 86.

— Рус. песец.

Списък на думите по буква