ПЕСИМИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕСИМЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Книж. 1. Възглед, схващане, че в света преобладава злото, от което произтичаразочарование от настоящето, неверие в бъдещето, отричане на добрите творчески сили на човека. Противоп. оптимизъм. — Искам да съм сам, да не виждам никого, да не се срещам с хора .. Радулов сам забрави безнадеждния си песимизъм и разпалено и вдъхновено заговори. Й. Йовков, Ж 1920, 136. В годините на декадентството това [брадата ми] бе като че ли подходящо за отчаянието и песимизма ми, за непрестанната мисъл за смъртта и за необоримата моя меланхолия. М. Кремен, РЯ, 613. Характерно за символизма е безверието в силите на човека, дълбокият песимизъм, абстрактността. Лит. XI кл., 6. // Склонност да се виждат нещата или някое събитие в мрачна светлина изобщо или в определен момент. И през тия часове неврастенията му на [Борис] избиваше ту в заядливост и песимизъм, ту в маниакална веселост на човек, който гледа на света през розови очила. Д. Димов, Т, 521. Някои вестници и в двете държави отиват със своя песимизъм доста далеч и допущат евентуалността на една война между Англия и Франция. С, 1894, бр. 1488, 1.

— От лат. pessimus 'най-лош' през фр. pessimisme.