ПЕСНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЀСНИЦА ж. Остар. и диал. Песничка, песенчица. Но сѐ пак некоя главица, / главица млада, в своя май, / над моя некоя песница / по-дълго ще се замечтай. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 139. Във тебе ще се заглеждат / софийски гости, тракийски, / метани ще ги захласват, / песници ще ги замайват, / а бяло ми лице хубаво / отвлича ще ги, влудява. Ц. Церковски, Съч. II, 190. Който знайе да засвири, / и песница да попей, / любете го, братя мили, / небесния тоз Орфей. Ч, 1875, бр. 2, 81. На свършуаньето коледото децата ке речат една песница вака: "Утре вечер бадник вечер. / Кой го има, ке го тучи; / Кой го нема, ке го лижи." СбНУ I, 17.