ПЕСНОПЀВЕЦ

ПЕСНОПЀВЕЦ, мн. ‑вци, м. Остар. Книж. Певец, песнопоец. Няма по-надарен песнопевец измежду славяните тогава от Климент. Н. Драгова, КО, 85. В това время първите юнаци от народа .. излизаха пред тялото му [на Атила] и правяха всякакви борби и игри; от друга страна песнопевци пеяха надгробна песен. У, 1871, бр. 23, 364. След него вървяха протосингелът Григорий, Златарски, песнопевецът, Бачо Киро и още неколцина първенци, които Златарски бе поканил у дома си на гости. Зл. Чо‑

лакова, БК, 122. Същевремено вземам и повод, / като предан ваш песнопевец, / да ви пиша, че моите "Повратки", / наближават към своя конец. Н. Марангозов, НПС, 115.

Списък на думите по буква