ПЕСНОПЀНИЕ

ПЕСНОПЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Църк. Изпълнение на религиозна служба с напевен глас; песнопеене. Литургията се извършваше извън стените на храма, там ечаха песнопенията, пламтяха тържествено свещите на богомолците, а в черквата беше сумрачно. А. Гуляшки, ЗВ, 51. С песнопения обиколихме патриаршеската църква, шествието я опаса и челото му опря западната врата. Ем. Станев, А, 17. Учил през деветте години и византийско песнопение, той сега най-много се въодушевяваше от българогласното черкуване, Й. Вълчев, СКН, 587. За танцовата драма "Нестинарка" М. Големинов използува записани от него в странджанското село Българи мелодии от нестинарския обичай, мотиви от камбанния звън на Рилския манастир и от старобългарски църковни песнопения. Пeeнe VII кл, 49.

Списък на думите по буква