ПЕСНОПОЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕСНОПО̀ЕН, ‑о̀йна, ‑о̀йно, мн. ‑о̀йни, прил. Рядко. 1. За глас, пригласяне — напевен, мелодичен. Тя слушаше песнопенията на чича си и ясно долавяше как хаджи Пени поддържа със своя равен глас.. И сякаш всичката хубост на тия песни идеше от исото на хаджи Пеня.. Тъй хубаво, тъй гладко, тъй песнопойно беше то. Д. Немиров, Б, 87. ^●Обр. Неговата гусла не млъкна. Той вече я не туряше в кожената чанта .., държеше я закачена на петлица до младото си песнопойно сърце. Елин Пелин, Събр. съч. II, 223.

2. За птица — който издава мелодични звуци. Песнопойна чучулига. На това място .. се събират на игри и любовни срещи отбрани хвъркати песнопойци от съседната гора .. Познавах лично много от тия песнопойни приятели и през май почти всеки ден им отивах на гости. Елин Пелин, Събр. съч. II, 128. Сбогом птички / песнопойни, / от полета / и усойни! Елин Пелин, ПБ, 76.

3. Който е свързан с пеене, песни. В клонаците на парка нацъфтял / цвърчаха в песнопойна треска птиците / и чувствах как омайващ син воал / разнежено ме гали по ресниците. Хр. Радевски, Избр. пр II, 187.