ПЕСНОПОЙКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕСНОПО̀ЙКА¹ ж. Жена песнопоец; песнопойница. Найда беше прочута в село като първа песнопойка .., но откак се оже‑

ни, песен не запя. Н, 1884, кн. 5-6, 392. Леля беше песнопойка, също и сестра ѝ, мама, дигнаха едни песни в колата и отидохме на дяда и баба на гости. М. Кънчев, В, 140. Песнопойките в това време [при годежа] пеят. РН, 1911, кн. 5-6, 169. Тя бе чута и прочута, / нова песнопойка, / и най-бърза хороводка: / крехната играчка. Ц. Гинчев, ДТ, 44.

ПЕСНОПО̀ЙКА² ж. Сборник от текстове на народни или популярни песни. Ще я попита сама знае ли, че има песен за нея. Ако не знае, ще ѝ покаже песнопойката. Й. Попов, ИЖП, 26. С коне те [Табаков и Вардев] обикаляли и съседните села, като пътуващи книжари. Продавали буквари, читанки, числителници, песнопойки, календарите на дядо Славейков. П. Мирчев, К, 25. Ех, гиди песен, ех гиди чудо! Да земеш подобни песнопойки, че да ги обръскаш о главата на тия шарлатани песнопойци, които за пуста печалба похабяват, развратяват, де дай си момци! Китка V, 1886, кн. 14, 13. От новомодните песни, с които са пълни разни песнопойки .. рядко ще срещне човек песен с гладък език и въобще — за пред хора. ПСп, 1871, кн. 4, 122-123.