ПЕСНОПО̀ЙНИЦА

ПЕСНОПО̀ЙНИЦА ж. Нар.-поет. Песнопойка1. Но теб [на Богдан] ти добро булчето,/ първо по хубост във село, /../ на песни — песнопойница, / на думи — сладкодумница. Ц. Церковски, Съч. II, 218. — Драгано ранобуднице, / Драгано песнопойнице, / като ме питаш, да кажа: / откак петлите триж пеха, /../ триста гемии минаха. Нар. пес., СбВСт, 639.

Списък на думите по буква