ПЕСНОПОЙСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕСНОПО̀ЙСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Пеене на песен. Впрочем, неговото [на господин Тралала] главно свойство и талант беше — песнопойството. Още рано заран той се събуди и запее под юргана си. Ив. Вазов, Съч. XII, 93.

2.Поезия, стихотворство; песнотворство. Един даровит за песнопойство млад, като се снабди с книжевно образование, може да стане добър поет. Д. Войников, РС, 220. Омер .. е бил един божествен човек .. Никой след него не е можал да го подири; нямваше песнопойско изкуство, нямваше [не би имало] песнопойство, нямваше също тъй и наука, ако Омер не бил би писал. Ив. Богоров, КП, 13.