ПЕСНОПОЙЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕСНОПО̀ЙЧЕ¹, мн. ‑та, ср. Умал. от песнопоец. Бог му рече: "Твоя си е грешка, че ти нищо немаш, песнопойче". Кр. Пишурка, К, 53. Между голите клончета на сливата съзирам сивичко едно пиленце. Това е цъфти-дрянчето. То е най-ранното песнопойче. Другите пойни птиченца дето зимуват по чужди земи, още не са дошле. Т. Влайков, Пр. I, 193.

ПЕСНОПО̀ЙЧЕ², мн. ‑та, ср. Умал. от песнопойка². В г. 1852, ако не се лъжем, излезе в Цариград едно малко песнопойче с народни песни, между които имаше обаче и други. Н. Бончев, Съч.I, 131.