ПЕСНОТВО̀РЕЦ

ПЕСНОТВО̀РЕЦ, мн. ‑рци, м. Остар. Книж. Поет; песнопоец. А, ето го прочутият поет! /../ Да видим, песнотворецо велик, / с какъв ще ми говориш днес език. К. Христов, В, 135-136. " Аз чух речта на жени,/ видях делото на царе, / изживях върховните замисли на чутовни песнотворци. Н. Райнов, ВДБ, 71. Езикът на сяка песен е нагласен по някоя мелодия, съобразна с предмета, що съдържа, тъй щото самото пение представя душевните усещания на песнотвореца — ако те са жални, юнашки или весели. Д. Войников, РС, 126-127. Българската книжнина ся обогатила с много преводи от гръцкий язик. — Боян, син му [на Симеон], песнотворец и живописец. ВИ, 122. Като казваме народни [песни], ние изключваме всичко, що пеят сега българите под ръководство на неучените песнотворци, песните на които се пеят навсъде и от моми, и от момци, и приличат на манетата. Н. Бончев, Съч. I, 94.

Списък на думите по буква