ПЕСТИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕСТЍЛ м. Нарязани дълги ивици от изсушена на слънце или в сушилня сварена плодова каша, обикн. от сливи. На събора по Димитровден колите на балканджиите докарвали от планината сушелки и пестил, шарени паници и широки тантури. Ст. Поптонев, ОБЛ, 313. Свличали в долните села още торби с ябълки, орехи, пестил и сушени сливи, вълна, кожи, шаяци и кашкавал. З. Сребров, МСП, 36. Най-весело е, когато дойде баба му [на Петьо] от село. Тя винаги му носи свирка, а в големите ѝ кошници има баница, орехи, пестил от сливи, петмез. Л. Галина, Л, 117. Дюля, плодът ѝ е хубав и има хубав дъх; употребява се за сладко и пестил. Д. Мутев, ЕИ, 114.

◊ Направям/направя на пестил някого. Разг.; Сторвам/сторя на пестил някого. Диал. Обикн. в св. Набивам жестоко, пребивам, смазвам от бой някого. Непрекъснато се заканваха на някой си Момчил, техен съученик — щели да го направят на пестил. А. Мандаджиев, БЦР, 7. — Не ми отговаряй, че ще те направя на пестил. Черен (чер) като пестил. Диал. Много черен, обикн. зацапан. Секи, който би го срещнал .., би рекъл че той е някой просяк .. на главата му фес кирлив, чер като пестил. Ил. Блъсков, ДБ, 7.