ПЕСТНИЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕСТНЍЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от пестник. Една майка, хубава майка, води за ръка детенце. Детето улавя снежинка и свива пестниче. О. Василев, ЖБ, 155. Братчетата му бяха се свили като котенца в другия ъгъл, по детски навъсени, замислени. По-малкото триеше с пестниче лицето си и хълцаше. Т. Харманджиев, КВ, 423.