ПЕСТОВНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕСТО̀ВНИК, мн. ‑ци, м. Разг. Пестеливец, спестовник. Противоп. прахосник, разсипник; разхитител. А искаше го това не току тъй, безцелно, не и за да им се намират "бели пари за черни дни", както казват обикновено пестовниците. Т. Влайков, Съч. II, 103. "Хора от всяка ръка .. всякога са ся делили на два ряда, на пестовници и на разсипници: едните пестят и прибират, а другите разсипват и разпиляват. Й. Груев, СП (превод), 211.