ПЕСЧАНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕСЧА̀НИК, мн. ‑ци, м. Остар. 1. Пясъчник. А на възток от планините има много чървен гранит, песчаник и вар, от които египетските жители правили своите памятници и други здания. Г. Йошев, КВИ, 30.

2. Чиста пясъчна почва, без примеси. По ония места, дето пясъкът не съдържа в се‑

бе си никакви примеси, почвата са нарича песчаник. Знан., 1875, бр. , 153.

— Рус. песчаник.