ПЕСЪКЛЍВ

ПЕСЪКЛЍВ, ‑а, ‑о, мн., ‑и, прил. Диал. Песъчлив; пясъчен, песъчив. Родос белееше ослепително под южното слънце и приличаше на мъртвешкия череп, пролежал дълго време в песъклива почва. В. Мутафчиева. СД, 96. Маранята трептеше, сякаш не беше въздух. Тъй трепти водата, погледната над песъкливото дъно през водолазна маска. П. Бобев, ОН, 206. По песъкливите му склонове [на Хълма на перуниките] си дълбаят гнезда най-хубавите птици на българската природа — пчеларките. П. Славински, МСК, 87. Една песъклива улица ни преведе между няколко къщи. Й. Радичков, НД, 221.

Списък на думите по буква