ПЀСЯК

ПЀСЯК, мн. ‑ци, м. Истор. Предимно в миналото — лице, което отглежда ловни кучета и гони с тях дивеча при лов. — Какво работиш сега? — Песяк съм, какво друго може да стане от мене? Песове отглеждам за пашата, да му гонят дивеча, когато тръгне на лов из балкана. А. Каралийчев, В, 150. За всеки вид феодална рента имало специални служби: десеткари,.., та дори и псари или песяци, които събирали обучените от селяните ловни кучета. Ист. X и XI кл, 74. На поляната нахълтва една шумна тълпа: ловчийската прислуга на царя, кра‑

гуяри със соколи на рамена, песяци, водещи хрътки, отроци. Ив. Вазов, Съч. XX, 139. — Боляринът — подвзе тя глухо след някое време — седеше горе в планината да гони с песяците си и крагуярите дивеч из горите. Ст. Загорчинов, ДП, 165.

Списък на думите по буква