ПЀТ

ПЀТ, ‑ттѐ и (диал.) -ття̀х, числ. бройно. 1. Числото 5. а) Самост. и нечленувано. За означаване на абстрактно количество от толкова единици. Пет и пет е равно на десет.Пет по десет прави петдесет. △ Пет е нечетно число. При броене. Едно, две, три, четири, пет. б) В съчет. със същ. За означаване на количество от толкова конкретни предмета. Пред сцената .. стояха като разкош пет лампи. Ив. Вазов, Съч. VI, 24. Та кога се роди Златко, той ни изпрати седем бели меджидиета и пет аршина чоха — за мене и за мама. Т. Влайков, Съч. I, 34. Тръгнала веднъжка нашата Лисана — да се поразходи, нещичко да хване. Душила, вървяла, дебнала на пръсти — хванала край село пет кокошки тлъсти. А. Разцветников, ОНН, 6. Петте куки в бялата прежда заблестяха бързо-бързо между тънките, пъргави пръсти на девойката. Д. Талев, ЖС, 333. Пет месеца са кахъри, седем ходи без пари. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 46. Самост. или в съчет. с часа̀. Момент от денонощието, до който са изминали толкова ча̀са, смятани от полунощ или от средата на деня. Садял ни малко, ни млого,/ садял и до пет саата. Нар. пес., СбНУ VI, 19. Сутринта се събудих в пет. Следобедният влак пристига в пет часа. Членувано или след същ. часа̀. Остар. На часа пет вечерта генералът пристигна в Плевен. Една група русофили .. излезе да го посрещне вън от града. С. Радев, ССБ II, 337. Около петте часа през нощта .. чух йедин подземен тропот, но не можех да го различа отде произлизаше. Кр. Пишурка, МК, 435. в) Разг. С числ. бройно четири, шест, десет: пет-шест, четири-пет, пет-десет и под. За означаване на приблизително количество (брой), ограничено според числителното от съответните съчетания. А вратата на купето се отваря рязко и при нас нахълтват четири-пет души. Др. Асенов, СВ, 136. Пет-шест аероплани, не, десет и повече идеха откъм Тасос. Й. Йовков, Разк. II, 89. — Тук всеки ден пет-десет челяди са .. със дечурлигата. К. Христов, ЧБ, 26. С числ. бройно шестстотин: пет-шестстотин. Петстотин. Йордан пристигна най-после с другарите си и донесе по-добър и обнадеждаващ товар отколкото онзи от общината. Шестнадесет добри пушки .., около пет-шестстотин патрона, всичко това се сложи на масата върху старите броеве на вестниците. Кр. Велков, СБ, 116. г) В съчет. със същ. номер. За означаване на поредния номер от нещо, който следва след четвърти. Параграф номер пет. Протокол № 5. Вземи брой № 5 на вестника. За превозно средство, означено с цифрата 5 (означаваща маршрут, линия на превозно средство). Автобус № 5. Трамвай № 5.

2. Като същ. пет ср. — Писменият белег, цифрата 5 (V). Арабско пет. Римско пет. △ Напиши цифрата пет.

Вземам си/ взема си петте (петтях) пари. Разг. Обикн. пренебр. 1. Махам се от някъде, отивам си. Стига си ме ядосвал, че ще си взема петте пари и няма да ме видиш повече. Давам/ дам пет за девет. Диал. Излъгвам някого. Дал съм пет за четири. Диал. Измамен съм в някаква работа с пари, в търговия. За пет пари. Разг. Никак, ни най-малко, николко . — Я се спри, стига си нервничил.. Чунким не знаеш какъв тип е Бобев, та си седнал да се ядосваш. Аз на него му не вярвам за пет пари, а ти беше лапнал като шаран. Ем. Манов, ДСР, 267. — Холан и ти! — нахвърли се старата върху мъжа си. — Раздрънка се тук, стар човек, пък за пет пари ум нямаш. Г. Караславов, С, 52. Иди ми, дойди ми пет парѝ. Диал. 1. Употребява се, за да означи, че нещо се върши само привидно, че само се протака някаква работа. 2. Употребява се, за да се означи, че някой непрекъснато ходи и се връща отнякъде или че някъде има голямо движение, посещение. Зная (познавам) като петте си пръста някого или нещо. Разг. Зная, познавам много добре, напълно, в най-големи подробности. Дойчин познаваше своя район като петте си пръста, с всичките му пътища и най-малки пътеки, всяко село, всяка колиба, всеки дол и рид. Д. Талев, ГЧ, 122. А Тоню Църнуша и сега все за правда и справедливост си дрънка.. Фарисей! Знам го като петте си пръста — сърчицето му пъка от червеи. Г. Караславов, Избр. съч. II, 167. Не давам пет пари. Самост. или за някого, за нещо. 1. Никак не се интересувам или тревожа, вълнувам за някого или нещо. Той не дава пет пари за немощните си родители. 2. Напълно съм безразличен към някого или нещо, нехая. Искам да се махна оттука.. — А лястовичите пиленца? — Нали по онова време те ще бъдат с голи крилца.. — Пет пари не давам аз за никакви пиленца. Нека се удавят! — скръцна мостът. А. Каралийчев, ТР, 81. Учителката изгледа Ицко с укор и отиде да посрещне децата. А той изпъчи гърди. Искаше всички да видят, че е кален, мръсен и пет пари не дава. П. Стъпов, ЧОТ, 40. Ни пет, ни шест. Диал. Безцеремонно, нахално, без стеснение. Дойде ли ѝ ред [на Рада] да прекопа нещо у бостана, а она се извърне, па

ни пет, ни шест: това не съм работила, каже, ни у бащината си къща, па и тука нечем! М. Георгиев, Избр. разк., 61. Няма <вече> четири-пет (пет-четири, шест-пет). Разг. За подчертаване, че е настъпила коренна промяна и че повече не е възможно да се постъпва или работи така лошо, както досега. Отсега нататък Гюлчето не се бои. Кмет, поп — не бръсна вече аз — изригваше на залпове закани Гюлчето.. — Няма вече четири-пет. Време му е сега да се познай кой кум, кой сват. Ц. Церковски, Р, 223-224. Пет закара, три (четири) докара. Диал. Ирон. За човек, който не умее да печели, който не е способен за търговска работа. Пет <като> за четири. Разг. 1. В съчет. с ходя (тръгнал съм, скитам се, шляя се, карам я). а) Без работа, безцелно. Та и бръснарлъкът му беше такъв, искам да кажа, затова и него заряза и сега се скита пет за четири из кръчмите и дири някой да го почерпи. Чудомир, Избр. пр., 19. б) Като завеян, раздърпан, немил-недраг, без да има кой да се погрижи за мене. 2. В съчет. с работя (живея, карам). Небрежно, повърхностно, както завърна. — Как си партизанино? — Както виждаш — .. — Карам я пет за четири. Ем. Манов, ДСР, 313. 3. В съчет. с ходя. Диал. Като се олюлявам, обикн. защото съм се напил или съм уморен. Пет пари. Разг. 1.Обикн. в съчет. с без, нямам или друг глагол с отрицание. Никакви средства, нищо. — Ние замръкваме дома гладни, без пет пари вкъщи и без да знаем какво ще правим утре! Т. Влайков, Съч. II, 176. — А как според теб е забогатял нашият директор? Всички знаят, че той е дошел без пет пари тук. М. Грубешлиева, ПИУ, 40. Аз си мислех, когато кравата порасне и се отели, ще доя всяка заран и вечер по едно менче мляко, ще продавам млякото и ще вземам добри пари, а то какво стана: кравата излезе яловица! Няма откъде да взема пет пари. А. Каралийчев, МО, 4. 2. Съвсем малко. 3. В съчет. с не струвам (не чиня). Нищо. — Не виждаш ли, че чифликът без Дойчина пет пари не струва? К. Петканов, ЗлЗ, 84. Разполагам се като пет пари в кесия. Разг. Разполагам се удобно, нашироко. — Я, гледай, какво безобразие, хората няма къде да седнат, а вие сте се разположили като пет пари в кесия. К. Кръстев, К, 199.

ПЕТ

ПЕТ-. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: който се състои от пет части, който е с пет съставки, напр.: петчленен, петгодишен, петдневен и др.

Списък на думите по буква