ПЕТА̀

ПЕТА̀ ж. 1. Задната закръглена част на стъпалото на крак у човек. — Оня ден .. едно от децата ми се убоде зле на петата. Инфекция и прочее — трябваше за лекар, за превръзка и прочее. Д. Калфов, Избр. разк., 6. Ратаят Янаки .. лежеше възнак на одъра и нещо си пееше. Големите му ходила с напукани пети лъщяха. Ем. Станев, ИК, 30. Ходилото се състои от 7 кости на петата, 5 на стъпалото и по 3 на всеки пръст, с изключение на палеца, който има 2 кости. Анат. VIII кл, 26. //Задната закръглена част на стъпалото на крак у някои животни. В задните крайници [на жабата] различаваме: бедро, пищял .., кости на петата, на стъпалото и на пръстите. Зоол. VII кл, 81.

2. Задната част на стъпалото на чорап или обувка. Не бе и придирчив: яките и носните си кърпи носеше неизгладени, чорапите си смъкваше в обущата, за да не се виждат скъсаните пети. М. Грубешлиева, ПП, 90. На мама не ѝ стига времето. Щом извади хляба, слага тенджерата да готви. А след вечеря, когато не пере, преплита ни чорапите до среднощ. — Закърпи петите им с вълнени парцали — учи я хазайката. Н. Каралиева, ЯЧ, 49. — Къде ти е едина цървул? — Тук е само петата му. Хвърлих предницата в дерето, само ми пречеше да ходя. Ив. Хаджимарчев, ОК, 54. Бе стиснала широката си пола между коленете и леко удряше дъските с петите на сандалите си, както правят децата, когато седнат на висок стол. Ем. Манов, БГ, 70.

3. Матем. Проекцията на точка върху права от дадена равнина. Нека е дадена оста X' X и точката М вън от нея. Проекция на точката М върху оста X' X наричаме петата М1 на перпендикуляра, спуснат от точката М към оста. Тригоном. VI кл, 8. Да се докаже, че средите на страните и една от петите на височините в триъгълника са върхове на равнобедрен трапец. М, 1965, кн. 2, 39.

4. Спец. Елемент от строителни и машиностроителни конструкции, който служи за закрепване към дадена плоскост. Рендосвачката по дебелина се състои от тяло, подвижен плот, четвъртит или кръгъл вал с ножове .., транспортни валове и една или две притискащи пети. М. Тодоров и др., ТМСС, 188. Главните части на тази машина [щрайхмус] са: тяло, вал с ножове, подвижен плот, два транспортни вала и една или две пети. Вл. Брънков и др., СД, 43. // Долната част на конструкция. Петите на срутените арки и пандантивите са били изчукани и после замазани с хоросан. ВН, 1958, бр. 2009, 4.

5. Спец. Плосък елемент, монтиран от долната страна на мебели (ракли, шкафове, етажерки и др.), чрез който се опират на пода.

Ахилесова пета. Книж. Най-слабото, уязвимо място на някого или нещо (от древногръцкия мит за Ахил, който бил уязвим само в едната си пета, тъй като майка му, богинята Тетида, го държала за нея, когато го потопила в свещената река Стикс с цел да го направи безсмъртен). Един пусков обект има обикновено три ахилесови пети. Една‑

та ахилесова пета — забавени проектосметни документации. Ст, 1970, бр. 1264, 3. Никой няма онази жива връзка с нашия народ, която намираме при един П. Р. Славейков, Хр. Ботев .. и др... Липсата на достатъчно общественост е ахилесовата пета на днешния български писател. СбЦГМГ, 387-388. Бия се с пета по задника. Разг. Живея много добре и нищо не работя, само скитам. Запознала се с някакъв човек с добро положение, оженила се за него и сега се бие с пета по задника. Виждам/ видя петите някому. Разг. Обикн. като закана. Принуждавам някого да напусне бързо някое място; изгонвам, прогонвам някого. Въртя се на пета. Разг. 1. Върша всичко бързо, енергично. Тази вечер касиерът е раздал паричен аванс и лавката пред портала е пълна. Бюфетчикът Тунчо се върти на пета. 120. 2. Обикн. някому, пред, около някого. Угоднича, старая се да се харесам на някого, да му услужа и под. Усетих нещо интимно и радостно в себе си. — Я — викам — ела сега и си дай ухото и аз да ти поверя една тайна .. Той се нахвърли и ме целуна .., поникнаха му крила .. След това все в очите ме гледаше и ми се върти на пета, не ми позволява и кофата да дигна самостоятелно. Г. Краев, СК, 56. Забивам/ забия трън в петата някому. Причинявам някому някаква неприятност. Завъртявам се/ завъртя се на пета (пети <те>). Разг. Обръщам се рязко, за да се отдалеча, да си отида от някъде. Видя как тя се завъртя на пета и започна да се разхожда по коридора. М. Грубешлиева, ПИУ, 284. — Свободен сте! Тук бедният архивар се завъртява на петите си и се измъква като попарен из богато наредения кметски кабинет. С. Минков, РТК, 198. Изстиват ми/ изстинат ми петите.Обикн. в св. Диал. Умирам. Изтривам си/ изтрия си (изтърквам си /изтъркам си) петите. Разг. Мъча се да уредя нещо, полагам много големи усилия за нещо, свързано с ходене, тичане насам-натам. На спукани пети жълти чехли. Диал. Ирон. За нещо неподходящо (за облекло, накит и под.). От глава<та> до пети<те>1; от пети<те> до глава<та>. Разг.; От върха до петите. Разг. От върха до пете. Диал. 1. В съчет с гл. измервам, премервам, изглеждам и др. От горе до долу и обикн. проницателно, изпитателно, подозрително и под. (изглеждам). Младежът се извърна и измери Ванко от глава до пети. М. Грубешлиева, ПИУ, 264. — Добър вечер, Минтане! — някак си виновно се обади Васил откъм стената. Кадански се спря, изгледа го от глава до пети и пак се заразхожда. К. Петканов, ДЧ, 399-400. Единият от турците се обърна назад, изгледа го от пети до глава и му рече: — Хей, донеси огън за нергелето! К. Петканов, ЗлЗ, 102. — Що е, синко, запита владиката Турски, като изгледа Петра от връха до пете. Ил. Блъсков, ИС, 38. 2. Диал. Изцяло, напълно. Мислят ме цял испаньолец от петите до главата. К. Величков и др., ЛБ, 33. От главата до петите е облечена в бяло. От глава<та> до пети<те>2; от зъби<те> до пети<те>; от пети<те> до зъби<те> въоръжен. Много добре (въоръжен). — Отива [Стоян] към колибата на Германовци. Нощ е. Чува стъпки и .. скрива се зад един трънак. Излиза овчарчето .. и посреща няколко души въоръжени от глава до пети. К. Петканов, Х, 153. Уж даваха амнистии, а полицаи и жандармеристи шетаха, въоръжени до пети, и избиваха, ограбваха, палеха. Г. Караславов, Избр. съч. I, 386. Подир няколко минути ние са срещнахме на улицата с Иван Попов, един от първите работници в Панагюрище, въоръжен от петите до зъбите. З. Стоянов, ЗБВ II, 22. Плюя си на петите. Разг. 1. Бързо побягвам, махам се от някъде. След скандала тя си плю на петите. 2. Отправям се на път. Подпалвам/ подпаля петите на някого. Разг. Поставям някого в крайно тежко, затруднено положение, наказвам го, обикн. заради неговото провинение. По петите на някого. Разг.; В петите на някого. Разг. 1. Обикн. в съчет. с гл. вървя, ходя и под. В непосредствена близост (вървя, ходя). Завърза се престрелка. Скоро по петите на народните борци се спуснаха — озверени, озлобени, хищни — хиляди жандармеристи, полицейски агенти, офицери и войници. К. Ламбрев, СП, 104. Падането му даде време на гонителите да го приближат и той чу конското топуркане вече в петите си. Ив. Вазов, Съч. II, 150-151. Глутницата идваше по петите ми. 2. С гл. вървя, съм и др. Подир някого (вървя), като постоянно му досаждам с присъствието си. Оня ахмак, Мехмед паша, за какво ме мисли, та е проводил двама-трима по-ахмаци от него да ми вървят в петите? Сега да река да им щипна, ще останат с пръст в носа. В Мутафчиева, ЛСВ I, 223. 3. С гл. съм. Непрекъснато наблюдавам, следя отблизо действията на някого. — Подозрителни ми се виждат тия момчета не ми харесват. — Напразно се безпокоите — спокойно отговори Кадир ефенди.. — Не ги изпускам изпод око, моите хора са постоянно по петите им. Д. Спространов, С, 103-104. 4. С гл. съм. Малко остава да заловя, открия някого, когото преследвам. Полицията е по петите на трафикантите, надяваме се скоро да ги заловят. Прилича ми като на спукани пети жълти чехли. Диал. Ирон. Никак, съвсем не ми прилича (обикн. за неподходящи за някого облекло, накит и др.). Припарва ми/ припари ми под петите. Разг. Изпадам в несигурно, тежко положение, почвам да се чувствам застрашен от нещо. Изведнаж ми припари под петите, защото видях моя преследвач съвсeм близо. С петите си пиша. Диал. Ирон. Много грозно, нечетливо, неграмотно пиша. Сърбят ме петите. Самост. и със следв. и изр.

със съюз да. Имам силно желание да отида някъде, да тръгна занякъде. Петьо отдавна го сърбяха петите да изтича при децата, чиито гласове долитаха от улицата. Тръгвам/ тръгна по петите на някого. Започвам да преследвам, да гоня някого с цел да го заловя, да го хвана. Трънче съм в петата на някого. Безпокоя, мъча, притеснявам някого. <Удрям/ ударя> пета (петите) в задник<а>. Разг. 1. Тичам много бързо. Веднага го доведи тук, хайде удряй пета в задник.Няма време, трябва след половин час да си тук, тръгвай — петите в задника. Ще видя петите, (видях петите) на някого. Ирон. Не ще мога (не можах) да заловя, да открия или да намеря някого, който е успял да избяга или да се укрие.

— Други (диал.) форми: пѐта, пъ̀та.

Списък на думите по буква