ПЕТВЕКОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕТВЕКО̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. 1. Който продължава, трае, съществува пет века. Нему [на руския цар Александър II], изключително нему дължим освобождението си от петвековно робство. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 31. До края на петвековната робия нито веднъж турчин не е оставал в селото за повече от няколко часа. Б. Геронтиев, Б, 102-103. Петвековен произвол. // Който е на пет века. Командите "Зелените патрули" .. замазаха с цимент и гипс засъхналите клони на петвековен исполин и почистиха мястото около него. Е, 1981, бр. 24, 1.

2. Който се отнася до период от пет века. — Господа, Бръчков е пристигнал снощи от Турция, защото неговото благородно сърце не може да търпи повече тиранията на нашите петвековни неприятели. Ив. Вазов, Съч. VI, 18. Наполовина излязоха от строя опълченците, а пристъпите на петвековния поробител нямаха край. А. Каралийчев, ТР, 158. Сега е счупен в твоето коляно / страхът от оня турски ятаган. / И неговата петвековна рана / зараства бавно върху твойта длан. Е. Евтимов, БЗ, 87.