ПЕТИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЀТИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. 1. Числ. поредно от пет. Хаджи Димитър е пето дете на своите родители. Н. Ферманджиев, РХ, 119. До войната Полша заемаше седмо място по производство на въглища. Сега заема пето място. Г. Караславов, Избр. съч. III, 384. Горският пак не дойде. Той не дойде и на четвъртия, и на петия ден. Елин Пелин, Съч. II, 54. Аз по Коледа подкарах трийсет и петата си година. Ив. Вазов, Съч. II, 19. Пети етаж. △ На пето число от месеца. △ Материалът е отпечатан в петата книжка на списанието. △ Той е ученик в пети клас. ● Само м., нечленувано. Самост. или в съчет. с името на съответния месец. За означаване на дата — петия ден от месеца. Срещата ни ще се състои на пети следващия месец. △ Конференцията ще продължи от пети до десети октомври.
2. Като прил. В съчет. с част — който е пет пъти по-малък от цялото. Марс е много по-малка планета от земята и нема по-много от три пети части на земния пречник. Е. Васкидович, ПП (превод), 8. Тези пари са само една пета част от общата сума. Само ср. Като въвежд. дума пето. При изброяване, изреждане в писмено или устно изложение — на следващото по ред място след четвъртото.
3. Като същ. пета ж. Една част от нещо, разделено на пет равни части. Сметката му излезе сбъркана: десетината наполеона — .. — фръкнаха за двете книжки, които му не повърнаха нито едната пета. Ив. Вазов, Съч. IХ, 85.
◊ Пета колона. Книж. Таен, скрит вътрешен враг, предател. Тук [в Чехословакия] до края на Втората световна война живееха много немци, които при нацистката власт в Германия бяха нейна пета колона в Чехословашката република. Г. Караславов, Избр. съч. III, 204. По такъв начин Бирла и другите монополи имаха своя "пета колона" в средите на Конгреса [в Индия]. Т. Кюранов, АП, 128. Пето колело <в колата>. Маловажен или ненужен човек някъде или за нещо. Работиш, блъскаш се, а нищо не излиза от труда ти. Все се чувствуваш нещо като пето колело. Й. Йовков, Ж 1945, 218. — Зад боровския чорбаджия има други още по-големи, той самият е пето колело от съсловието, за което воювахме. Кр. Велков, СБ, 61.