ПЕТИМА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕТЍМА, ‑та, числ. бройно. 1. За мъже или за мъже и жени — пет души; петмина. Отстрана около една ниска масичка вдигаха врява петима пияни селяни. Елин Пелин, Съч. I, 18. — Глезена съм, какво да правя. Петима братя имам и аз една сестра. Й. Йовков, Б, 38. Пред къщата .. се показаха четирима въоръжени мъже — четници, а малко по-назад вървяха други петима, не‑

въоръжени. Д. Талев, ГЧ, 114. Пред нас вървяха петима — двама мъже, две жени и едно дете. △ Петима Петка не чакат. Погов.

2. В съчет. с числ. четирима (четирма) и шестима. За означаване на приблизителен брой мъже или мъже и жени, ограничен според числителните от съответните съчетания. Подир малко в къщата на дяда попа стояха вече четирма-петима селени, повикани и избрани нарочно от священика, да съставят обществото. З. Стоянов, ЗБВ I, 322. Задружен гръм продра ушите. Петима-шестима от низамите изреваха и се загърчиха. Ст. Дичев, ЗС I, 178.

◊ На петима кози крак. Диал. Употребява се, когато за малко нещо претендират мнозина и трябва да се раздели на всички.

— Друга (остар. и диал.) форма: петѝна.