ПЕТИМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀТИМЕН, ‑мна, ‑мно, мн. ‑мни, прил. Разг. Обикн. с предл. за или със следв. подч. изр. със съюз да. 1. Който силно желае нещо, жадува, копнее за нещо, което му липсва и е обикн. трудно постижимо. Децата щяха да ходят петимни за залък хляб. Елин Пелин, Съч. II, 22. — Плаче майката земя за жътва, петимни са ръцете за работа. В. Нешков, Н, 253. Скоро кафенето се изпълняше със слушатели, петимни да чуят какво говори вестникът. Ив. Вазов, БП, 18. Бе очаквала любов, сега беше петимна поне за благодарност. Ем. Станев, ИК III, 49. Секи им даваше работа и секи ги викаше да му помагат.., та никога не оставаха петимни за нищо. Т. Влайков, Съч. II, 36. Йостана Радка петимна / за рожба, Радка, момчана. Нар. пес., СбВСт, 450.

2. Диал. Скъп, любим, обичан. Имала майка, имала / едничко синче петимно. Нар. пес.

— От гр. Tπι2νμέω 'желая'. — Друга (диал.) форма: пѐтевен.