ПЕТИМЍСВАМ

ПЕТИМЍСВАМ, ‑аш, несв.; петимѝша, ‑еш, мин. св. ‑сах, св., прех. и непрех, обикн. с предл. за. Остар. и диал. Силно желая, жадувам нещо, петимен съм за нещо. Мълвата дрънкала какво ли не, но "което няма човек, него петимисва", а "човек само когато умре, става добър за хората". Ем. Станев, ИК I и II, 405. Челяк, когато няма каквото му се иска, по го петимисва. П. Р. Славейков, БП II, 204. Секи баща петимисваше за подобен син като Иванча. Ил. Блъсков, ДБ, 13.

Списък на думите по буква