ПЕТИМИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЕТИМЍСВАМ, ‑аш, несв.; петимѝша, ‑еш, мин. св. ‑сах, св., прех. и непрех, обикн. с предл. за. Остар. и диал. Силно желая, жадувам нещо, петимен съм за нещо. Мълвата дрънкала какво ли не, но "което няма човек, него петимисва", а "човек само когато умре, става добър за хората". Ем. Станев, ИК I и II, 405. Челяк, когато няма каквото му се иска, по го петимисва. П. Р. Славейков, БП II, 204. Секи баща петимисваше за подобен син като Иванча. Ил. Блъсков, ДБ, 13.