ПЕТИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕТЍНА¹ ж. Диал. Изправени и наредени като колибка житни снопове или царевичак, гръсти и др. Едни дожънваха, други събираха снопето, за да го правят на петини и кръстци. Т. Харманджиев, КЕД, 177. Митко .. опипваше сноповете на навързаното кукурузище, изправено на петини из угарите или натрупано на грамади за товарене. Ил. Волен, РК, 40.

ПЕТЍНА² ж. Остар. Книж. Една пета част от нещо. В дроб 3/5 е взета 3 пъти петината на 1. К. Кърджиев, А, 83. Азотът е основата на въздуха, който дишаме; четиритях петини от обема му са съставляват от това тяло. Ч, 1870, бр. 4, 123.

ПЕТЍНА, ‑та, числ. бройно. Остар. и диал. Петима. В Априловский препис се намират пет записи, писани в разни времена и в разни места от петина различни читатели. М. Дринов, ПСп, 1871, кн. 4, 15. Когато има на трапезата за петина, то ще има и за шестина. П. Бобеков, БВК (побълг.), 10. Петина дърва сечеха, / шестина огин кладеха. Нар. пес., СбНУ I, 10.