ПЕТИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕТЍЦА¹ ж. 1. Числото 5; съвкупност, множество от пет единици. Число, записано с единица и нули след нея, се разлага само на двойки и петици, които са по толкова на брой, колкото са нулите в числото.

Аритм. V кл, 64. // При игра на спорт-тото — комбинация от пет различни познати числа, която е една степен по-ниска от най-печелившата. В последния тираж на тотото има познати десет петици.

2. Цифрата 5 (V); петорка. В номера на колата му има две петици.

3. Бележка, оценка за много добър успех (по шестобалната система); петорка. Емилия беше отлична студентка и се измъчваше много, когато по някой предмет получеше по-малко от петица. Ст. Даскалов, СЛ, 223. — Аз, — казва — петица пиша на себе си, а шест само на Господ-Бог вседържителя! Чудомир, Избр. пр, 201. Всички ученици / в неговия клас / имат все петици / и се радват с глас. СбХ, 165.

4. Разг. Обществено превозно средство (трамвай, тролейбус, автобус) с номер пет. Отляво .. блестеше трамвайната линия на петицата. Цв. Ангелов, ЧД, 242.

5. Карта за игра с пет знака.

ПЕТЍЦА² ж. Умал. от пета; петичка. Докато отворя очи видях косицата му [на детето] да се вее, а петиците му в тила удрят и все вика клетото като глашатай. М. Смилова, ДСВ, 19. Спростри си я [невестата] на плешчички, юначе! / реди си я от главица до петици, юначе! Нар. пес., СбКШ, 106.

ПЕТЍЦА³ ж. Диал. 1. Пета. Полите на момите са по-къси от тия на младите булки, а везмото е по-ярко и по-пъстро. Жълти влечки с червени петици, тънки като паяжина забрадки,.. а начело на хорото напет делия развева свилена кърпа, рита като аджамия конче и се провиква. К. Петканов, СВ, 70. По селата, от като измият мъртовеца или не, преди да го лазоросат, забодват му в дясната петица (пета) един гвозд или една игла, за да не можел да стане вапир (гробник). СбКШ, 150.

2. Диал. Железен връх на вретеното на водно колело, около който то се върти; пета (Н. Геров, РБЯ).