ПЕТЛА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Диал. Лице, което носи обредния петел на сватба. По стария наш народен обичай Гено ще продава този петел на петларя. Г. Краев, Ч, 34. Пенчо: Няма аче, няма маче; аз кум ще ти стана. Герги: А аз петлар. Д. Войников, КЦ, 18-19.