ПЕТЛЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕТЛЀ, мн. ‑та, ср. 1. Умал. от петел. В кокошарника живееха едно петле и една кокошчица. А. Каралийчев, ТР, 118. След тях .. закукуригват и други петли и петлета и цялото село се разпява. Д. Калфов, ПЮН, 21-22. Заколваха някое младо петле, и то подскачаше дълго из двора всред настръхналите от ужас кокошки. П. Вежинов, ДВ, 77.

2. Външен уда̀рник на ловна пушка, револвер и др. На рамото му увисваше дълга двуцевка, със свити цеви и големи петлета. Ем. Станев, ЯГ, 6. Имахме пистолет, останал беше от дядо ми. Без петле и патрони. Й. Вълчев, РЗ, 158. // Част от предмет, уред, която наподобява главата на петел. — Внимавай, булка... — скара се на магазинерката жената, която стоеше пред тезгяха и не отместваше погледа си от петлетата на везните, които мърдаха ту нагоре, ту надолу. Й. Стоянов, ПДА, 47.

3. Захарно сладкарско изделие, което изобразява петле (в 1 знач.). Селото имаше празничен вид. На площада пред общината бяха наредени шарени сергии с червени захарни петлета, шербет и лимонада. В. Нешков, Н, 284. Пред очите му се мярна бозаджия, наобиколен от момчета. Той бе оставил бъчонката с бозата и им продаваше захарни топчета, петлета, пръчки, бонбони. Т. Харманджиев, Р, 55.

4. Предмет с форма на петле. От комина ѝ [на къщата], украсен някога с тенекиено петле, рядко бухваше на фандъци топъл дим. А. Гуляшки, ДМС, 23.

◊ Циганско петле. Диал. Птица папуняк.