ПЕТЛИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЕТЛЍЦА ж. 1. Обшит прорез, дупчица или клуп от конец на левия ревер на връхна дреха за втъкване на цвете и др; бутониера. Дружките на невястата .. се кикотеха в шепите си и крадешком стрелкаха с очи ергените, седнали насреща им със затъкнат в петлиците здравец. М. Марчевски, П, 193. Весел народ седи по столовете, с цвете на петлиците, и пие. Ст. Стратиев, ПП, 108. Дикран облече бял костюм навръх понеделник.. Мина през пазара, купи букетче виолетки, втъкна ги в петлицата си .. и влезе при Костас. С. Севан, РР I, 60. За да не изхвърча бомбето, когато има вятър, ластикът се разкопчава и единият му край се закачва за петлицата на палтото. П. Славински, МСК, 48.
2. Спец. Нашивка от цветна материя върху яката, ръкавите или гърдите на униформена дреха. Той е избръснат, остриган, облечен в униформа на разсилен — кафяв плат, с жълти кантове и жълти петлици на яката. Й. Йовков, ОЧ, 52. Чисто и явно се белееха униформите на имлосърдните сестри, тъмнееха петлиците на артилеристите. П. Вежинов, ЗЧР, 76. — Тук съм, господарю! Заповядай, господарю! — изскочи из една от страничнните врати немного възрастен черен слуга, облечен в стария мундир на хаджи Иванчо, от яката на който бяха отпрани сърмените петлици. Ст. Дичев, ЗС II, 527.
3. Диал. Копче; петелка. Полуизмръзнала, княгинята се облече внабързо. Нейните треперливи пръсти едва намираха петлиците. Ст. Загорчинов, ЛСС, 162. Отдолу риза пак шита, прибрана, закопчана с пъстри петлици на шията. Тем., 1881, кн. 2, 21. Я седни ми на колено, / да отпетляш ред петлици, / да ми видиш кошулята. Нар. пес., СбБрМ, 457.
4. Остар. Примка, клуп; петелка1. Тъй било: дошъл у Порфирови, надникнал в маджунарницата и бре! — Порфир стъпил на стол с петлица на шията. Н. Каралиева, Н, 67.
— Рус. петлица.