ПЕТМЕЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЕТМЀЗЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до петмез. Тръгна чичо Дяко .. из панаира конче да продава .. Щом го зърнаха отдалече търговците, прехапаха си мустаците и се струпаха около му като мухи на петмезена тава. Чудомир, Избр. пр, 208.
2. Който е от петмез. Хората се настаниха в долната стая, до пещта. Запалиха им огън, сложиха трапеза, почерпиха ги с горещо петмезено вино. К. Петканов, СВ, 9. Петмезен пълнеж.