ПЕТНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЕТНО̀, мн. ‑а̀, ср. 1. Кръгло или безформено очертано място върху някаква повърхност с цвят, различен от цвета на тази повърхност. Тук обядвах, като се наслаждавах на обайната картина на Врачанското поле, художествено напъстрено с разни зелени тонове и златисти петна на зрелите ниви. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 77. В двора на Глаушевци имаше едно младо, весело куче .. цялото бяло и само на челото му имаше широко черно петно, което обхващаше темето и едното му око, та изглеждаше като накривено калпаче на главата му. Д. Талев, ЖС, 7. Тук-там в посивялата трева се белееха петна от вар или се червенееха парчета от тухли. Сп. Кралевски, ВО, 81-82. Някои от по-старите жени познаха по очите и по петната на лицето ѝ, че е бременна. Д. Талев, И, 405. Кожни петна. // Отблясък, отражение, сияние от светлина върху повърхността на нещо. В малката кория беше тихо, само листата прошумоляваха и по земята тук-там играеха слънчеви петна. П. Константинов, ПИГ, 138-139. Навън беше тъмно, уличните фенери хвърляха в стаята разкъсани лъчисти петна. Л. Стоянов, П, 375. Един лъч се разчупваше в кристалната пудриера над тоалетната маса и се отразяваше на тавана в кръгло спектрално петно. М. Грубешлиева, ПП, 305. ● Обр. А ти вървиш сред вихрените буни, / в очите със препълнен цветен кош, / и не в живота, а в пътеки лунни / събираш светлите петна на лятна нощ. М. Петканова, КС, 66.
2. Разш. Неясно очертание на фигура, която трудно се забелязва или различава, поради отдалеченост или слаба осветеност; сянка, силует. — Иде ли? — Чакайте... Не се вижда... Някакво петно само... Вълнуващо очакване. Най-сетне един глас каза: — Не е файтон... Човек някакъв иде насам. Ст. Дичев, ЗС, 230. Селцето Ерусалимско се мярна под лунния кръг с тъмните петна на къщите и градините, които приглушено изпращаха в пространството гласове на кучета и на петли. Д. Вълев, Ж, 80.
3. Изцапано, замърсено място върху повърхност; леке, дамга. Той [камъкът] падна точно пред учителя и напръска с кал новия му костюм.. Учителят се огледа, после извади носната си кърпичка и започна да чисти петната. Сп. Кралевски, ВО, 101. Сетрето си, което на гърба имаше, като герб, едно околчесто петно от дървено масло .. беше дал на един евреин да го изчисти с газ. Ив. Вазов, Съч. VII, 5. На средата [на дюкяна] пък се издигаше една дълга ивица от ботуши, покрай която се въргаляха няколко чирачета .., около чиито нослета имаше пресни петна от вакса. Ст. Чилингиров, ХНН, 229. После пресегна и внимателно избърса ръба на чашата си, където устните ѝ бяха оставили петно от червило. М. Грубешлиева, ПИУ, 190. Мазно петно. Мастилено петно. Винено петно. Мокро петно. Ръждиво петно.
4. Спец. Геометричен орнамент или фигура, елемент за украса, който внася разнообразие, колорит някъде. Ясно определените [в шевицата] геометрични мотиви като по-едри и по-дребни петна сполучливо се допълват в композицията. СбНУ IV, 49. Един хубав килим е ярко петно в мрачната стая. △ В градината бяха оформени няколко цветни петна от теменужки и латинки.
5. Прен. Обикн. в съчет. с прил. тъмен. Постъпка, проява, действие, което опозорява, безчести, петни; позор, леке. Ние се опитахме в тоя труд .. да покажем несъвършенствата и тъмните петна в нравствения му образ. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 91. — Всеки си има някакво петно в живота.. Сигурен ли си, че си съвсем чист?.. Човек без петно не съм срещал. Бл. Димитрова, ПКС, 321-314. Годините не бяха изтрили петното и аз още минавах за черната овца в семейството.. Братята ми, по-големият от които, запасният полковник, не говореше с мен след излизането ми от затвора. Л. Станев, ПХ, 6-7. // Прен. Недостатък, отрицателно качество на някого или нещо; несъвършенство. Само едно малко петно падаше върху тази хубава картина и него той не можеше да изтрие: Кина беше саката. Като дете тя се подхлъзнала край огъня, паднала и изгорила дясната си ръка... Тази ръка сега беше сбръчкана, зачервена и приличаше на бухалка. На Казака му беше мъчно да я гледа. Г. Караславов, СИ, 91.
6. Прен. Остар. Негодник, подлец, долен човек; леке. Той е днес един от най-черните предатели и е изгорил толкова невинни человеци до сега!.. Родолюбивите свищовци не търпят такива петна (лекета) помежду си. Г. С. Раковски, БВВ, 26.
◊ Бяло петно. Разг. 1. Неизследвана област. До средата на миналия век Памир почти не е бил познат. На картите на Средна Азия имало много "бели петна" често пъти с надпис "неизследвана област". Ст. Петров, П, 82. Странствуването на змиорките дълго време беше мистерия, бяло петно в науката и вълнуваше биолози, ихтиолози и обикновени хора. Д. Славчев и др., БМ, 50. 2. Липса, пропуск в познанията за нещо; празнина. — Ще ме питате: накъде?.. На вас, виждам, ви досажда това бяло петно във вашите познания. В. Мутафчиева, СД, 12. Хвърлям / хвърля (лепвам / лепна) петно върху (на) някого или нещо. Разг. Опозорявам, безчестя. Ако тате, един баща, сам счита дъщеря си, че хвърля петно на всички близки ней, колко повече другите хора. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 119. Мене ме разориха от завист... Хвърлиха петно на честта ми. Й. Йовков, ОЧ, 110.