ПЕТНЯВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕТНЯ̀В, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Който е на петна; петнист, петносан. Побелелите ѝ устни [на майката] притрепераха, от очите ѝ тръгнаха сълзи и петнявото сбръчкано лице се изкриви от плач, жално и безпомощно. И. Волен, МДС, 55.