ПЕТОЪГЪЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕТОЪ̀ГЪЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Геом. Който има пет ъгъла. На своите геометрични открития питагорейците също придавали мистическо значение. Например те знаели делението на отсечка в крайно и средно отношение и умеели с него да построяват правилна петоъгълна звезда. Матем., 1968, кн. 6, 13. Според това дали основата на една призма е триъгълник, четириъгълник, петоъгълник и т.н., тя се нарича съответно триъгълна, четириъгълна, петоъгълна и т.н. Стереом. Х кл, 37. Пред самата източна петоъгълна кула, от вътрешната страна на крепостта, е имало правоъгълна голяма сграда, от коя‑

то е разкрита само основата на южния ѝ зид. Ст. Михайлов, БС, 13.