ПЀТЪК

ПЀТЪК1, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Петият ден от седмицата, денят след четвъртък. Всеки понеделник, сряда и петък точно в пет часа следобед в Приморско пристига параходът от Бургас. П. Незнакомов, МА, 70. Тя ще накара в петък някое от децата да му каже, че трябва това или онова да се купи за вкъщи. Т. Влайков, Съч. I 1925, 169. По-рано се постеха средите и петъците. Танчо откак почна да скита по другите села, ядеше де каквото намери, без да му идваше на ум какъв ден е. Кр Григоров, ТГ, 86. Беше хубавият първи петък подир Възкресение, който го, както знаеш, прославлява черковата Балъклии, отвън Цариград, близу брегът на Мряморното море. Св. Миларов, СЦТ, 24.

Разпети (Велики) петък. Църк. Петъкът през Страстната седмица, преди Великден, когато бил разпънат Исус Христос. Колкото и да бяхме откъснати от света и усамотени, все пак и в нашия затънтен край можеше да се познае, че утре е Великден. Още вчера, Разпетия петък, ние гледахме гръцките часови да се разхождат пред постовете си .., но да държат сега пушките си надолу с дулата. Й. Йовков, Разк. II, 55. За трети път почукваш и аз се чудя кой си. / Тук никой не минава, тук вее смърт и мраз,/ Исус невидим само цветя понявга носи,/ а на Разпети петък се моли той за нас! Т. Траянов, П, 60. В Антиохийската черкова, а после и в Константинополската чели са символът на вярата един път в годината на Великий петък. З. Петров и др., ЧБ (превод), 86. Светли петък. Диал. Празникът на Св. Петка. Черен (чер) петък. Диал. Лош, тежък ден (тъй като на този ден бил разпнат Исус Христос). Ще дойде и за него чер петък. П. Р. Славейков, БП II, 214.

? Знай си петъка. Диал. Мисли какво правиш, съобразявай се какво ти е позволено. Зная си на устата петъка. Разг.; Турям си петък на устата. Остар. Обикн. с отриц. или в пов. Внимавам какво говоря, преценявам какво трябва да говоря и какво не, не говоря необмислено. — Ти да си събираш езичето, да си знаеш на устата петъка .., аз за тия думи в миша дупка ще те натикам. Г. Караславов, ОХ II, 528. Съобщаваме на туй ничтожно говедо, да си туря петък на устата, защото ако не бяха като Инджето хора, които с риск на живота си да ратуват за освобождението на отечеството ни, той, Мачката, не щеше сега да взема по 10 лева на ден. БН, 1895, бр. 27, 3. Когато дойде четвъртък подир петък. Диал. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи). Омърсявам се / омърся се на разпети петък. Диал. Преждевременно свършвам някаква работа, свършвам

я, когато не трябва. От петък до събота. Диал. За съвсем малко, кратко време. И това няма много да трае, от петък до събота. Роден съм (родил съм се) на черен петък. Разг. Нямам късмет, не ми върви, нещастен съм.

— Други (остар. и диал.) форми: пя̀тък, пѐтак и пѐток.

ПЀТЪК

ПЀТЪК2, мн. ‑ци, м. Диал. 1. Парче плат, парцал.

2. Кръпка на дреха; петек, петяк.

— От рум. pétic 'кръпка, парцал, дрипа'. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

Списък на думите по буква