ПЕХОТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕХО̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Воен. 1. Който се отнася до пехота. През старата пехотна казарма с бряста по средата на плаца минаха най-хубавите години на деди и бащи. В. Нешков, Н, 257. Артилерийската и пехотна стрелба около Гургулят започна все повече да се засилва. В. Геновска, СГ, 402. Окопи за артилерия, окопи за картечници, блиндирани пехотни засади — всичко е пусто, глухо, безлюдно. В. Карагьозов, Избр. пр., 107. Откритото място към реката .. се превърна за една нощ в непревзимаема пехотна позиция — тъй гъсти бяха железните колове и бодливият тел, които го заграждаха. Д. Димов, Т, 275. Пехотен взвод. Пехотна рота. Пехотен батальон. Пехотен полк. Пехотна дивизия.

Пехотни части. Пехотни колони. Пехотна атака. Пехотен бой. Пехотно оръдие. Пехотен офицер. Пехотен щаб.

2. Който е типичен, характерен за пехотата, пехотинците; пехотински. Строена е бойната рота,/ синей над бивака димът/ и тежката крачка пехотна/ кънти по далечния път. Ив. Пейчев, Избр. стих., 40. Пехотен марш.

— От рус. пехотный.