ПЀХЦА

ПЀХЦА ж. Остар. и диал. Висока пещ, в която у нас в миналото е била топена желязна руда; видня, мадан. Самите пещи, където ставало претопяването на рудата, се наричали видни или пехци. Д. Димитров, ОХТ ч.2, 105. Желязото се получавало, като рудата се стопявала с дървени въглища в специални пещи чрез редукция. Тези пещи се наричали в Самоковско вѝдни (вѝгни), а в Неврокопско пѐхци (пехцѝ). Г. Георгиев, МП, 238.

— Други (диал.) форми: пѐщца, пѐсца̀.

Списък на думите по буква