ПЕЧАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕЧА̀ЛЕН¹, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Поет. 1. Който изпитва печал, който е обзет от мъка, тъга, скръб; тъжен, скръбен, горестен. Противоп. радостен. Разградените стари гробища пред черквата са пълни с жени, които безразборно се щурат нагоре-надолу, печални и сериозни. Елин Пелин, Съч. II, 14. Никога вече той не видя родителите си радостни. Особено печална изглеждаше майка му. Тя говореше винаги тихо, а лицето ѝ всеки ден ставаше по-бледо. Вл. Полянов, ПП, 31. Той утешавал печалните си ученици, като им доказвал безсмъртието на душата, и наричал своята смърт преименуване в по-добър живот. Н. Михайловски, РВИ (превод), 153. О, скрити вопли на печален странник,/ напразно спомнил майка и родина! Д. Дебелянов, ЗлП, 64.

2. Който е изразява печал; тъжен, скръбен, горестен. Противоп. радостен. Те влизаха в стаята ѝ предпазливо и полека, като при узмираещ .. с печален израз на лицата. Елин Пелин, Съч. III, 73. Пред бледния лик на Исуса, който ги гледаше с печалните си очи и разкървавено чело, те струваеха дълбоки поклони. Й. Йовков, Ж, 232. Майката пребледня и седна. Не продума, нито помръдна. Лицето ѝ изглеждаше така топло и мило и така печално. Вл. Полянов, ПП, 7. И времето, най-верният ни враг,/ челата ни печални увенчава/ на лятото с посърналия злак,/ на есента с помръкналата слава. Н. Лилиев, Ст 1932, 96. Печална усмивка. // Който е изпълнен с печал Живейте в стиха ми печален,/ деца на невинност и грях,/ аз, крал на простора кристален,/ сам плен‑

ник на бурите бях! Т. Траянов, П, 46. Печални спомени. Печални мисли. Печална новина.

3. Обикн. за природна картина, пейзаж. Който навява мрачно настроение, предизвиква, събужда нерадостно, тъжно чувство; непривлекателен, неприветлив, отблъскващ. Разслабеният ѝ [на каруцата] скелет глухо затропа посред печалното, пусто и разкиснато от дъждовете поле. Елин Пелин, Съч. I, 42. Чудесната местност, дето се е красувало старото Търново, днес представлява печална гледка: пустош, бурени, храсталаци. Ив. Вазов, Съч. XIV, 29. Скоро служебният файтон на Тенев леко се понесе по прекия път за Старосел сред оголени ниви, пожълтели царевици и печална, дълбоко напукана от сушата земя. Ст. Марков, ДБ, 314. В горещите страни .. твърде често по няколко месеца не пада ни една капка дъжд и настава страшно опустошение. Сичко изсъхва, сичко принимава печален вид, сичко изгаря. Знан, 1875, бр. 1, 4. // Който предизвиква чувство на съжаление; тъжен, жалък. Стар един калугер се мъчеше да си пере дрехите и в това време дъртешки охкаше и пъшкаше .. Аз стоях, гледах, слушах и печалната тая картина ми направи тежко впечатление. П. Р. Славейков, БП I, 23.

4. Който е свързан с нещастия, зло, смърт и под. Преди да бе успяло да заличи печалната си слава на лагерно селище, името на Белене от зимата насам отново е нарицателно. Дем., 1990, бр. 46-47, 7. За нещастие скоро произлезе несъгласия, които имале печални последствия, т.е. които са свършиле с кръвопролитие. Знан., 1875, бр. 19, 301. Секи знае печалния конец на тоя геройски и чудесен подвиг на Ботева и неговата дружина. Те погинаха при полите на Балкана. НБ, 1876, 221. Печална участ. Печален резултат. Печално съществуване. // В съчет. със същ. шествие. Погребален, траурен. По пътя минаваше печално шествие. Напред приведеният свещеник, метнал патрахил върху рамене и с кадилница в ръка, а зад него група хора, които носеха на ръце, сложена върху пъстра селска черга, една покойница. Г. Райчев, Избр. съч. II, 58. Из пътя между нивите бавно отива към гробищата малко, бедно погребално шествие .. Жътварите около пътя прекъсват работата си, изправят се, кръстят се и дълго и тъжно гледат печалното шествие. Елин Пелин, Съч. V, 54-55.

ПЕЧА̀ЛЕН², ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. и диал. Който носи, дава печала, печалба, от който се получават доходи; доходен, доходоносен. Чуди се мама, мае се,/ кой е занаят най-добър,/ най-добър и най-печален. СбВСт, 411. Зачу се долня Добруджа,/ кяровна, мамо, печална,/ сичките хора отиват/ и мойто либе завождат. СбВСт, 322.