ПЕЧА̀ТЕН

ПЕЧА̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. Който е отпечатан, напечатан. Интересна е обковката на едно печатно евангелие, което на подножника си има гравиран надпис: Антим Иеромонах Рилец 1773. Ст. Михайлов, БС, 229. След четири дни аз направих коректура на своя разказ и тутакси след това получих срещу него десет лева хонорар — за жалост, разказът бе само от четири печатни страници! СбЗР, 343. Стиховете на Яворов правят удивително впечатление с предметния си конкретен език.. Но ако сравним различните печатни редакции на неговите стихотворения, ще видим колко упорито е работил той върху езика си. Г. Цанев, СИБЛ, 53. Печатни издания. Печатни произведения. Печатна продукция. Печатно дело. Печатен текст.

2. Който се отнася до печатане. Запознах се с книгата едва в печатен вид. △ Какви печатни шрифтове ще се използват? Печатен цех. Печатна машина.

3. За букви — които са изписани ръкописно, но по форма, вид наподобяват на буквите, отпечатани с машина. От афиша с разкривени печатни букви, окачен пред вратата на бараката, инженерът разбра, че за днес подир обед бе насрочено събрание, на което щеше да се разгледа въпросът за ускоряване работата на строежите. Ив. Мартинов, М, 47. В левия долен ъгъл [шефът] написа с печатни букви: Препоръчано! Експрес-бърза поща!" Бл. Димитрова, ПКС, 330. С груби букви, наподобени на печатни, бяха написани само три изречения. Х. Русев, ПС, 102.

Печатен орган. Книж. С предл. на. Периодично издание, отразяващо идеите, програмата и дейността на партия, организация, дружество, учреждение и под. Още през 1862 г. браилските заможни и просветени българи съставили акционерно дружество, което си поставя за цел да издържа в."Българска пчела", един от най-добрите печатни органи на българската емиграция. М. Арнаудов, БКД, 121. Печатният орган на обществото е месечното издание "Славянски известия". Ив. Вазов, Съч. XVI, 169. Печатна грешка. Печат. Пропуск, допуснат в текст в процеса на печатането му. В коректурните листове на книгата има много печатни грешки. △ Печатните грешки се отстраняват от коректорите. Печатна ко̀ла. Печат. Определен брой страници, най-често 16, получени от сгъване на голям лист хартия, напечатана от двете страни. Поемата бе прегледана от специална комисия и одобрена и щеше да обема 7-8 печатни коли. ОФ, 1950, бр. 1810, 4. Печатна форма. Печат. Плочка, цилиндър и пр., обикн. изработени от метал, върху чиято повърхност са нанесени печатащите елементи. Предаването на пласт мастило от печатната форма чрез натиск върху лист хартия се нарича печатане. Ил. Рашков, ПТ, 5.

Списък на думите по буква