ПЕЧАТНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕЧА̀ТНИЦА ж. Предприятие, в което се извършва набор и печатане на издания; типография. В течение на пет ваканционни месеца той [Чакалов] работи като словослагател нощно време .. в печатницата на

един вестник. БПр, 1893, кн. 4, 49. И изпратиха го него в София. Настаниле го в някаква печатница: хубаво място било това и добър занаят щял да научи там. Т. Влайков, Съч. I 1925, 175. — У нас е правило ръкописи да се не връщат, каза редакторът и влезе в печатницата. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 58.

2. Техническо приспособление за печатане. Той беше дребен, провинциален печатар с малка ръчна печатница, на която печаташе визитни картички, некролози и дребни търговски реклами. П. Вежинов, ЗНН, 47. Той донесе в тоя град печатницата си. Ив. Вазов, НО, 4.