ПЕЧЕЛИВШ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕЧЕЛЍВШ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Разг. 1. Който печели. Видях го, че се вглъбява. Сетне в резултат на онова, което премисли, ми каза: — Аз предварително зная, че не съм на печелившата страна. М. Радев, СР, 56. // Който носи, донася печалба. Печелившите ходове [на Василев] все му се изплъзваха, противникът виртуозно се защищаваше. Съвр., 1980, кн.1, 37. Печелившо предприятие. Печеливш лотариен билет. Печеливш фиш от тото. Печеливш номер.

2. Като същ. Лице, което печели. Управлението на Спортния тотализатор известява, че в тираж № 1 печалбите се разпределят както следва: в първа група печеливши няма. НС, 1958, бр. 5, 7. Печеливш в спортно състезание.