ПЕЧЕЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕЧЕЛНЍК мн. ‑ци, м. Диал. Печалбар (във 2 знач.); печаловник, гурбетчия. — Чехли ще купя на мама — реши Любчо.. След два дни една дребна женица с рано побелели коси разгъна малкия пакет и пое червените чехли.. — Маминото момче, маминият печелник!... Купил ми червени чехли да се докарам като лазарка. Л. Галина, Л, 83-84. "Ето го Пейчовия син, печелника, стигна баща си и го замина, та и дяда си." З. Сребров, Избр. разк., 132. Шейсет хиляди гро‑

ша! Че какво може да се направи с толкова малко пари? Трябва да бъдеш, бог знае какъв майстор — печелник, че да свършиш работата — иначе и тях ще провалиш. Д. Немиров, Б, 25. Момата пък гледа какъв да е момък, стига той да е работник, печелник и честен поне в селото. СбНУ, VIII, 42. // Печалбар (в 3 знач.). Предприятия, лихварство и всички други способи за бързо забогатяване дадоха своите резултате. Грубият някогашен печелник влезе в света, заглади козината си. Г. Бакалов, Избр. пр, 325.

— Друга (диал.) форма: печа̀лник.