ПЕЧЕНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕЧЕНЍЦА ж. Диал. Печено агне. Сприказали се, не сприказали, а старецът млъкнал, взел да души нещо с носа си и рекъл на домакина: "Я виж, печеницата колко сладко хубаво размириса; трябва да е изпечено." Христом. КМ II, 1889, 186. А да можеше той да чуе какво приказваха за Дима Костадиничините комшийки, които слушаха какви поразии прави той ноще у Костадиничини, и знаеха какви печеници и какви бинлици се пренасяха там! Т. Влайков, РП I, 97. Та отиде, дето пека, / дето пека печеници, / та оттъкна паюн перо, / та го фърли фо фурнета, / та гръмнало, та треснало,/ та изгорял змеях горянин. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 39.